„Я С ВАМИ ГОВОРЮ...”
Станислав Александрович Золотцев (1947-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ РАЗГОВАРЯМ С ВАС
Аз разговарям с вас –
и ласкаво, и гневно.
Аз разговарям с вас за всичко злободневно –
дори за туй, че в злобното ни зло хоро
роднини близки са ни вечност и добро.
Вий чувате ли ме?
Не, в страх или в далечен
стремеж – като в олтар на злобата под власт
прилепвате в екстаз... Но пак – с добро и вечност,
през вечност и добро аз разговарям с вас.
Ударения
АЗ РАЗГОВАРЯМ С ВАС
Аз разгова́рям с ва́с – и ла́скаво, и гне́вно.
Аз разгова́рям с ва́с за вси́чко злободне́вно –
дори́ за ту́й, че в зло́бното ни зло́ хоро́
родни́ни бли́зки са ни ве́чност и добро́.
Вий чу́вате ли ме? Не́, в стра́х или в дале́чен
стреме́ж – като́ в олта́р на зло́бата под вла́ст
приле́пвате в екста́з... Но па́к – с добро́ и ве́чност,
през ве́чност и добро́ аз разгова́рям с ва́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Станислав Золотцев
Я С ВАМИ ГОВОРЮ...
Я с вами говорю
и ласково, и гневно.
Я с вами говорю о самом злободневном –
о том, что в злобе, в зле и в озлобленье дня
добро и вечность нам – ближайшая родня.
Вы слышите меня?
Нет, в страх или в беспечность
впадая, – к злобе дня, как будто к алтарю,
вы льнёте... Но опять – через добро и вечность,
сквозь вечность и добро я с вами говорю.
1999 г.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Станислав Золотцев (Станислав Александрович Золотцев) е роден на 21 април 1947 г. в с. Крьостки, Псковска област. Завършва филологическия факултет при Ленинградския държавен университет (1968 г.). Първите си стихове печата през 1970 г. в сп. „Аврора” и сп. „Новый мир”. Работи като преводач в Индия, екскурзовод в „Интурист”, преподавател в Историко-архивния институт в Москва, от 1972 до 1975 г. служи като офицер в авиацията на Северния флот. Защитава аспирантура в катедрата по чуждестранна литература при Московския държавен университет, кандидат на филологическите науки. Член е на Съюза на писателите на СССР (1975 г.), секретар е на Съюза на писателите на Русия (1982-2001 г.), член е на ръководството на столичната писателска организация. Ръководител е на Московския литературен фонд (1992-2000 г.). Автор е на над 25 стихосбирки, сред които „Зимняя радуга” (1975 г.), „Дело чести” (1977 г.), „Магнитное поле” (1980 г.), „По северной тропе” (1985 г.), „Зов Азии” (1987 г.), „Пора брусники” (1988 г.), „Приворот” (1989 г.), „Крылья над морем” (1989 г.), „В наше время” (1990 г.), „Сыновняя поэма” (1991 г.), „Прощёное воскресенье” (1992 г.), „Всё пройдет, а Россия останется” (1997 г.), „Летописец любви” (2001 г.), „Псковская рапсодия” (2003 г.), „Звезда и Крест Победы” (2005 г.), „Четырнадцать колоколов любви” (2006 г.), „Последний соловей” (2007 г.), „Русская вера” (2008 г.) и др., на над 20 книги с преводна поезия от английски, таджикски, фарси, бенгали, украински и др. езици, на книги с проза, есеистика и литературна критика, сред които „Нет в поэзии провинций” (1986 г.), „Боязнь забыть слово” (1992 г.), „Поэзия и Смута” (1992 г.), „У подножья синичьей горы” (1999 г.), „Над Волгой – воля русского стиха” (2007 г.), „Камышовый кот Иван Иванович” (2007 г.), „Столешница столетья” (2007 г.), „Тень мастера” (2007 г.) и др. Умира на 4 февруари 2008 г. в Москва.